Клетви и обети. Думите като генезис.

Думите са определяли развитието на историята и човешките съдби. Думите могат да бъдат са животворящи и съзидателни. Познаваме ли днес тези техни могъщи сили и знаем ли как да ги използваме?
За съжаление сме свидетели за загубата на смисъла на думите и изнасилването на значението им, което води до недоверие и сериозно объркване на комуникацията, до загуба на общност и невъзможност за създаване на здрави организации изградени на основата на дадената дума.
Предците ни са вярвали, че съществуват разрушителни сили, които се отприщват в случай на клетвопрестъпление и клетвите имат силата да реализират "вградените" в тях слова. А днес вярваме ли в това? Дори и да има хора, които го вярват, то те определено не са много.
Да се обвържеш с клетва винаги означава да се посветиш предварително на божественото възмездие, тъй като наказанието за лъжливи клетви не идва от хората, а от боговете. Как да вярваме на думите и клетвите, като днес все по-малко вярваме в Бога? Липсва трансцедентният, свръхестествен съдник, пред когото изпитваме почит, уважение и страхопочитание.
Вероятно поради това днес все по-рядко сме свидетели на клетви и дори в специфични случаи или за заемане на определени позиции все още се полагат клетви, но взимаме ли ги на сериозно или ги възприемаме само театрално и дали като общество не губим от девалвацията на смислите.